Дядовата славчова унука

Тогава, наскоро след Освобождението, градът нямаше още своя собствена физиономия, нямаше градски облик, нямаше градска душа. В града имаше нещо безлично. Градът приличаше на квартира, която се изпразваше от наематели, които си отиват завинаги, чистеше се и се приготовляваше за непознатия, който трябваше да дойде. А селото живееше с носията си, с традицията си, хванало здраво корен за земята. И, естествено, тогава нямаше граждански интелигент. В душите господстваше селското, народното. И затова сюжетите на Влайков идеха от тоя чист народен извор. Само че неговият поглед покрай идиличното и битовото виждаше и ни излагаше изпърво като загадка, а после ясно и оформено известни социални положения. Талантливо, грижливо, с дълбок художествен усет, с един чист, народен език, с една изваяна и безгрешна фраза Влайков даде нов литературен път на нашата белетристика.