Демокрация и популизъм

От този автор: “Краят на XX век и краят на модерната епоха” Феноменът популизъм, за разлика от старомодния патриотизъм, е неотделим от мита за народа. Популизмът е народностен, патриотизмът не е. Човек може да бъде патриот и космополит (несъмнено в културно отношение). Но популистът е по неизбежност определен вид националист. Патриотизмът е по-малко расистки от популизма. Един патриот не би изключил човек от друга националност от общността, в която живеят заедно, и когото той познава от много години; един популист обаче винаги ще бъде подозрителен към човек, който не принадлежи към неговото племе. Патриотът не е непременно консерватор; той може да бъде дори либерал – макар и не абстрактен, а винаги либерал от определен вид. През ХХ век националистът трудно би могъл да бъде либерал. Тъй като се позовава на трибалистки и расови връзки, национализмът изглежда дълбоко и атавистично естествен и хуманен. Проблемът обаче не е само в това, че национализмът може да бъде антихуманен, но и в това, че тръгва от една абстрактна предпоставка за човешката природа. Любовта към собствения народ е естествена, по-малко великодушна и не толкова дълбоко хуманна, колкото любовта към собствената страна, която произтича от традициите и е близка до любовта към собственото семейство. Национализмът е едновременно егоцентричен и себичен, защото човешката любов не е любов към себе си; тя е любов към другия. Джон Лукач Джон Лукач съпоставя политическите системи, движения и идеологии, които оформят противоречивия облик на ХХ век – демокрация, либерализъм, национализъм, фашизъм, болшевизъм, националсоциализъм, популизъм, - и хвърля предизвикателство към конвенционалното историческо и политическо мислене. Тази книга е равносметка на неговия драматичен опит през миналото столетие и провокативна визия за бъдещето ни.