Пространства на другостта

Студиите в сборника са резултат от петгодишни проучвания на територията на България. Изследователската работа по темата беше осъществена с финансовото съдействие на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София. На територията на България съжителстват различни етноси и религии. Тяхната историческа динамика и днешни проекции, нарупаният опит в общуването и неговите проблеми, взаимните влияния подхранват вече над десетилетие неотслабващ интерес и размисъл. Кои са другите и какво носят като култура, как мислят себе си, но също и нас? Как и доколко съхраняват тяхното „свое"? Кои са следите, които оставят у нас, но и следите, които оставяме у тях? Как виждаме другостта и какви са нейните послания към „нашето"? Кога и защо другият става чужд, какво означава това и как чертаем неговата чуждост? Такива и още други въпроси — добре познати, но и постоянно актуални — залегнаха в програмата на екип от специалисти, научни сътрудници от Института за фолклор към Българската академия на науките. Резултатите от това проучване, проведено от 1994 до 1998 г., са включени в сборника, който предлагаме на изкушената от подобна проблематика аудитория. Целта на екипа беше да обхване различни етнични и религиозни общности, съзнавайки напълно, че не може да изчерпи нито тяхното многобразие, нито формите и проявите на културното им присъствие. В сборника са представени следните общности: арменци, армъни (това е названието на „цинцари", „куцовласи", понякога и ,,каракачани"), българи мюсюлмани, власи, гагаузи, евреи, немци, словаци, турци, цигани (роми). Сериозна изследователска перспектива задават и мигриращите към родината българи, които търсят нови възможности и шансове в нея.