Иван Вазов - жизнен и творчески път

По случай 50-годишнината от Вазовата смърт Дружеството „Франция—България" свиква в една от залите на ЮНЕСКО в Париж тържествено събрание, на което проф. Роже Бернар казва, че да се говори само няколко минути за този, който безспорно е най-големият писател на България, е толкова трудно, колкото да се говори накратко за Виктор Юго. Той обяснява добилото популярност сравнение — Иван Вазов е българският Виктор Юго, със съображенията: Вазов има дълъг път на писател, твори повече от половин век; както Юго той е изключително плодотворен; неговото творчество се характеризира също с голямо разнообразие; „Под игото" е крупно произведение, което има своето място в европейската литература и е получило висока оценка в Западна Европа. Успехът на романа не е случаен, както не са случайни оценките в чужбина на цялото Вазово творчество. Как се стига до тази висока оценка на националната ни духовност? Пътят е и сложен, и труден. Един малък подбалкански градец ражда в края на вековното робство бъдещия народен поет на България. Той израства висок и строен. Но не успява да завърши дори четвърти клас според тогавашната образователна система. Затова пък е пленен отрано от поетични блянове и от смелите призиви за свобода на видните ни възрожденски дейци. Една ученолюбива майка бди над неговите първи стъпки в поезията. Юношата поглъща с интерес стихотворения и разкази на П. Е Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, печатани в задгранични издания. Вълнуват го и новините за издевателства над беззащитния народ. Иван Вазов оформя художествения си метод и литературните си позиции под въздействието на Великата френска революция и последвалите я демократични движения в Европа, твори под влиянието на Юго, Байрон, Пушкин, Лермонтов и други велики писатели. Един от най-характерните белези на неговата поезия, изявен още при нейното „рождение", е гражданската й ангажираност. След жестокото потъпкване на Априлското въстание той укорява остро европейската политика: Каква е таз Европа, с човещина прочута, и зрителка спокойна на таз картина люта, коя не ще да викне със глас неустрашим: Махнете се диваци! Не щем да ви търпим! („Векът")…