Пътят към ЕВРО: опитът на страните от Източна Европа с паричен съвет

Първото десетилетие на XXI в. се очертава да бъде от особена важност за България. Предстои страната да се включи в обединеното семейство от европейски държави и да замени безвъзвратно собствената си парична единица с европейската (евро). Подобен вид икономическо и обществено предизвикателство е уникално по своя характер. Естествени са усилията на изследователите да се погледне в бъдещето, да се предвидят възможните влияния и отражения на мащабната социално-икономическа трансформация върху вътрешните за страната икономически процеси. Предлаганата монография представлява опит за макроикономическа оценка на пътя на България и на другите страни от Източна Европа с паричен съвет към еврото. Амбициите на автора са да обхване целия процес възможно най-пълно, в контекста на следваната цялостна макроикономическа политика. Отделя се специално внимание на теоретичните основи на формирането на макроикономическата политика и се анализира конкретната българска практика след демократичните преобразувания. Отделните теоретични положения и конкретните практически предложения се развиват върху пространна реална информация за икономиката както на България, така и на редица европейски страни в сходна ситуация. Спецификата на паричните съвети се дискутира на фона на натрупания световен опит. Широко се анализира полувековният опит на Ирландия с паричен съвет. Успоредно се проследява развитието на процесите в трите европейски страни с паричен съвет (България, Естония и Литва), две от които са вече членки на ЕС и предстои да приемат евро като единствена разплащателна парична единица. Монографията предоставя обилна информация за разсъждения, анализ и оценки. Тя ще бъде полезна за студенти от горните курсове на икономическите университети, както и на магистри и докторанти в областта на макроикономиката и финансите. Управленският елит ще успее да открои в нея разнообразни идеи, свързани с конкретната управленска практика. Тя ще бъде полезна и на всички, които проявяват интерес към развитието на икономическите процеси у нас след края на тоталитарното управление, стремят се да осмислят наблюдаваната икономическа траектория и се опитват да проектират възможните бъдещи промени.