Кики и Рики. Пет весели приказки

РИКИ ПРИСТИГНА! - Ех, колко дълго чаках Рики! Тя, моята братовчедка, живееше в един твърде далечен град и ние се бяхме уговорили да дойде на гости у нас през зимата. Но не дойде... Аз май се сещам защо майка й не я пуснала. Тихичко, на ухото, само на теб ще ти кажа: "Майка й се страхувала от нашите зимни щуротии". Но сега е друго -лято е! И ето, че Рики пристигна и то не сама, а с едно зайче. Щом се появи на входната врата, викна: - Хайде, хайде, Кики, отиваме на море! - На море?! А зайчето?... - попитах аз. - Ще го оставим на баба ти. Тя ще го гледа. Хайде да тръгваме - и Рики бутна в ръцете на баба уплашеното зайче. - Зизо се казва. - После погледна строго зайчето и с наставнически глас каза: - Зизо, да слушаш баба! Баба се засмя. Котенца и кученца й бяха поверявали внуците, а ето сега и заек... И ние хукнахме към морето. Запъхтени, пристигнахме на брега и започнахме да строим пясъчен замък. Но едва бяхме издигнали две високи кули, една вълна се втурна и ги грабна. - Нахалница, нахалница! - развика се Рики. - Знаеш ли?... Май трябва да строим по-далеч от брега - казах аз и пак се заловихме за работа. И точно замъкът беше готов, гледаме, пристига баба със Зизо в ръце. Баба пусна зайчето и то заподскача право към замъка. Скок-подскок, скок-подскок върху зидове и кули и... замъкът се срути. Погледнах Рики и смръщих вежди: - Какъв невъзпитан заек! - Ами! Много е възпитан даже! И умен! - отсече тя. Баба започна да се смее: - Наистина е умен. Зизо ви показа, че пясъчните замъци лесно се срутват. Така е и когато възрастните правят неразумни неща... - Сигурно е така! - прекъснах аз баба, която все гледаше да ме поучава и като стрела излетях към малкото дървено мостче. Рики ме настигна и, издавайки индиански вик, силно ме блъсна. Аз залитнах и се бухнах във водата. В следващия миг вече плувах - кучешката, разбира се. После и Рики цопна в морето и нямахме никакво намерение да излизаме, но баба... Ах, моята мила баба ни даде строг знак - нещо като дърпане на ухо - и ние се подчинихме...