Кариерата на един макро. Паяжината на порока. Книга втора

...Виктор, синът му, се оказа много схватливо момче. Най-важното, възприе веднага внушението ми за медицинския контрол на момичетата. Установи справедливо заплащане, като им вземаше само шестдесет процента от заработката. Само едно не му харесвах. Беше националист и приемаше на работа при него само циганки, и то непълнолетни. В края на краищата, това си беше негова работа. Бях го предупредил и си бях измил ръцете по Пилатовски. Той ме уважаваше много и когато случайно се отбивах при него, ме посрещаше като паша. Недоумяваше само защо отказвам на иначе прекрасно подбраните му хлапета. Някои от тях се изхитряваха да заработват по петдесет долара за обикновено чукане, което за мотел бе свръх много. За тях не важеха твърдите и непроменливи цени, които бях установил в "Пирин" и "Лотос". Може би тайно ме смяташе за мъж с намалена потентност, защото почти всички от обкръжението ми знаеха със сигурност, че не спя с момичетата, които бяха мой контингент. А някои от тях, особено от телефонните, даже биха работили и без пари за мен, което би било чиста проба злоупотреба със служебното ми положение. Но съвсем малка част знаеха със сигурност, че спя само с жена си. Това криех ревниво, защото все пак би навредило на репутацията ми на макро от висока класа. Бях длъжен да поддържам имидж, защото бих си спечелил презрението на преобладаваща част от мъжете от подземния свят. Те не биха ме разбрали, както не биха разбрали и Гошо, главния готвач на "Пирин", че е аскет в храненето и слаб като върлина. А и вегетарианец на това отгоре. Сеньор Джети се оказа прав. Светът се променяше. Горбачов, тази находка и нов Христос за човечеството, започна перестройката. И то с бързи темпове...