Предчувствие за розобер. Лирика

Диагноза "Не от болест ме боли. Боли ме, че съм повален. " Веселин Ханчев Ето ме, ето - тук съм, още живея, приятели мои! Крача с бастуна си, крача в обоза, още се боря със сприи, със мътни порои, още отглеждам в душата си рози. Още в гръдта ми, в очите ми огън живителен свети, още потръпвам, щом зърна край пряспа кокиче... Жал ми е само, че болест коварна скова ми нозете, че не мога, че не мога с моите внуци да тичам. Че не мога да бродя край Тунджа, в лъките край Стряма, в моето китено село дръвче да засея, да коленича отново пред гроба на мама, дълго под свода от скръб да немея. Жал ми е, жал, че слана ми попари мечтите крилати, дето люляха довчера сърцето ми младо, че любов, безгрижие, волност веща ми съдбата, а ме сватоса със дните, с нощите неради. Жал ми е само, че близък е свършека, близък е края! Много приятели вече с мен се простиха - може би те чакат ме горе, чакат във рая, в някоя Божия кръчмичка тиха. Ето ме, ето - още сред вас съм, приятели мои, стихове пиша, мечтая, кретам в обоза. Още се боря със сприи, със мътни порои, още отглеждам в душата си рози. Още за слънце, за обич, за нежност копнея. Моето знаме кътам ревниво в гръдта си. С моята вяра безсмъртна още живея, будна държа, будна опазих до днес съвестта си.