Бунтовна кръв

Чел съм някои от книгите на Атанас Тончев и винаги ми е било интересно общуването с тях. Защото това са били срещи с един добросъвестен, прецизен автор, много добре подготвен, с хубав език, автор с богата култура, деликатен, с овладяна емоционалност и, което не е за пренебрегване, с чувство за мярка. Никъде той не пародира с познанствата си с видни общественици, политици, дейци на културата, никъде не се самоизтъква. Тончев има преценка за истински стойностното в живота, за което без съмнение е помогнала и дългогодишната му журналистическа работа. След предишната книга "Докосване до съкровеното", в която описва срещите си с Николай Райнов, Ив Монтан, Любомир Пипков, Жозефин Бейкър, Пеньо Пенев, Борис Димовски и други видни личности, новата му книга "Бунтовна кръв" приемам като своеобразно продължение на един полезен замисъл, осъществен по добър начин. И тук авторът, подвластен на историческата правда, умело разкрива условията, при които са се изградили и формирали като изтъкнати общественици и борци за политическа и социална свобода Георги Димитров и Антон Иванов, Васил Мавриков, почти напълно забравен днес, старият профсъюзен деец Йордан Милев, Сергей Румянцев, Борис Милев - Огин. Тази група на видни антифашисти се допълва и от присъствието на известния писател Емил Коралов. Така се е получила една обемна панорама, възкресила времето на борби и изпитания, на победи и по-громи, на покрусени надежди и на съхранени идеали.