Из моето ателие

Издадена: 04/1996 Авторът разказва за своя път на развитие като художник и обяснява защо е трябвало да изучи тази професия. Хвърлена е светлина върху обстоятелствата, благодарение на които в своите духовни картини той е могъл да пресъздаде със средствата на изобразителното изкуство вътрешно съзерцавани и преживени духовни процеси. Казаното позволява на читателя да разбере по-добре тези единствени по рода си творби, заемащи особено място в изкуството на всички епохи. Обяснен е и начинът, по който е създаден така силно въздействуващият портрет на Иисус. Като мнозина свои колеги художници Bô Yin Râ е изучавал техниката на живописта в известни институти – “Щедел” във Франкфурт, в академията “Жулиан” в Париж, както и във Виена и Мюнхен. Пътуванията в Швеция, Италия и Гърция му дават подтик и мотиви за неговото творчество. В тематично и стилово отношение то не е напълно изолирано от нашето време – някои от ранните му пейзажи напомнят за неговия учител Ханс Тòма, докато най-характерните творби от по-късния период показват несъмнено сродство с тенденциите на едно модерно изкуство, стремящо се да надхвърли границите на земнопредметното. Въпреки тези формални сходства има една съществена разлика. Неговите “непредметни” картини не са плод на борба с материята и със земната реалност; те не са по никой начин абстрактни, а представляват могъщо въздействащи изразни форми на една висша Действителност. Свръхсетивното е било винаги присъстваща реалност във вътрешното преживяване на Bô Yin Râ – като художник той е изпълнявал същата мисия, каквато и като писател. Художествените произведения на Bô Yin Râ, които са не по-малко значителни от словесното му творчество, са не само оптичен израз на онова, за което се говори в Учението му, тоест познание и мъдрост в художествен образ, а и естествено допълнение на това мирозрение чрез изразни форми, предназначени за съпреживяващото око, които предават съдържание неизразимо или почти неизразимо с думи.