Вечерна молитва. Стихотворения и фрагменти

Загърбих тихо любовта, укрих картините си и в средата на живота свой дърво обрулено съм днес. Кой чува моя глас? Кой вижда моите сълзи? Кой моето лице съзира, разсечено от бялата луна? Като умрял съм, мъртъв съм от хиляди години. А майка ми ми беше подарила два златни лъча, два малки рога, пълни със любов, които май че още в мен блуждаят. Боя се да отворя своята уста, сърцето ми да не излети.