Въображаемият свят на дрогата. Литературната история на дрогите от Томас Де Куинси до Анри Мишо

"Какво се изпитва тогава? Какво се вижда?" Така започва главата от Изкуствения рай на Бодлер, озаглавена "Театърът на Серафим". Целта ми не е да дам отговори на тези въпроси въз основа на някакъв опит с дрогата, какъвто нямам, а да изследвам въздействието на нейната употреба върху писателите, които споменават за такъв опит, и да размишлявам върху начина, по който в литературата функционира онзи театър на сенките, за който дрогата е служила като входен билет още от началото на XIX в. Появата й в литературата или на нейните граници е част от културните феномени, оставили силен отпечатък върху въображението през дадения период. Под това нека разбираме съвкупността от представи, образи, символи, митични творения, с помощта на които индивидите или групите реагират на реалностите, пред които са изправени.