Есента на Първия

Двайсети век е вече история. Страниците на тази история постепенно пожълтяват, но направеното от хората ще служи и на идните поколения. Било като опит да градят живота си, било като предупреждение за смъртните опасности, които дебнат човечеството. Този роман е посветен на драматичния и печално завършил опит за пречистване и облагородяване на българския социализъм. И на още по-печалния образ на нежната революция у нас. Тя е за непостижимите стремежи на човека и крахът на илюзиите, за жестокостта, която раждат парите и за коварството на властта.