Междусловна фонетика (сандхи) на българския книжовен език

Междусловните фонетични явления в българския книжовен език не са проучвани системно, липсват и експериментални изследвания върху тях. В българската, както нерядко и в чуждестранната лингвистична литература въпросите на междусловната фонетика (сандхи) не са разглеждани отделно от другите проблеми на фонетиката. Този факт поражда интерес и подтиква към задълбочено изследване на междусловнофонетичните явления, на сандхи, в книжовния български език. Приема се за по-точен терминът сандхи, както и разграничаването на два подтипа - външно и вътрешно сандхи. Анализират се следните явления: запазване на звучността на предходни крайни звучни съгласни; озвучаване на крайни предходни беззвучни съгласни: изговор на крайните предходни широки гласни /-а/ и /-о/ и на тясната гласна /у/: изговор на еднакви звукове - гласни, съгласни и консонантни групи; изговор на съгласните от крайни предходни консонантни групи (най-често /-ст/ и /-шт/) и на съгласни от труднопроизносими звукосъчетания, получени в условията на междусловие: изговор на някои звукове и консонантни групи в позиции пред реална пауза (край на изказването). Обработените данни, обобщенията на резултатите във фонетичен и фонологичен план дават нови сведения за различия и прилики в изговора на междусловно равнище и в средисловие, за външносандхиалния и вътрешносандхиалния изговор на звуковете в условията на междусловен допир и в абсолютно краесловие. По този начин става възможно определянето на специфичните особености на явлението сандхи. Сандхиалните явления се разглеждат в свързаната реч: в рамките на отделни изречения или смислово свързан текст. Смята се за нецелесъобразно изследването им да се осъществява в отделно взети словосъчетания, защото само в непосредствения речев поток особеностите на тези явления се проявяват най-естествено. Установените в резултат на цялостното експериментално анализиране закономерности имат непосредствено отношение към правоговорната норма на съвременния книжовен български език.