От девети до десети

Прието е да се мисли, че сериозно и задълбочено изследване на обособен исторически период може да се извърши само от дистанцията на времето. Отдалечаването от избраната проблематика - колкото е възможно по-голямо - би позволило на проучвателя да я анализира „без гняв и пристрастие", както се изразява известният римски историк Тацит в своите „Анали" през I век. Колко време трябва да изтече обаче, за да отстъпят чувствата пред хладнокръвната обективност, никой никога не е уточнил - освен с популярната фраза „да попреминат години". Темповете на съвременното развитие скъсяват всички разстояния и в границите на един човешки живот сближават миналото, настоящето и бъдещето до такава степен, че те образуват неделимото историческо битие на промените. Съзнанието, че днешната цивилизация се намира в процес на непрекъснати трансформации, които създават условия за нейната универсализация и глобализация, позволява не само на наблюдателите на събитията, но и на участниците в тях по-бързода се озоват на писмената маса. Това е и тяхно право - правото на всяко поколение да напише историята на родината си, за да стане тя и негова. И все пак предлаганият колективен труд не е историографско съчинение - и защото не е съставен само от професионални изследователи на разглежданите тематични кръгове, и заради замисъла, вложен в него. Повечето от авторите са обществено значими фигури от периода на социализма в България, които в качеството си на водещи експерти отчитат постигнатото в ръководения от тях държавен ресор или в отделни негови сектори и направления. Такъв труд досега не е публикуван. Целта му е да изложи фактите такива, каквито са отразени в официалните документи и статистически справочници от периода 1944-1989 г. и в паметта на летописците - участници в описаните събития, но без идеологически обременени позиции и защита на пропагандни тези, носталгични настроения към „доброто старо време" или преднамерени присъди над „новото време От Девети до Десети е, както внушава заглавието, опит за надпартийно послание към сегашни и бъдещи читатели, което да им припомня създаденото, построеното и осъщественото от техните предшественици като част от 14-вековното развитие на българската държава, но съпоставимо с Европа и света. Посланието не се натрапва, не съдържа назидание, нито заплаха. То е признание, че изживяваме историческото битие на промените с надеждата за хуманизиране на отношенията между хората, общностите, нациите и държавите, за трайно укрепване на демократичните устои на обществото, за възпитаване на взаимозачитане и толерантност във всички области на живота и за установяване на справедлив социален ред. Книгата ще бъде полезна на историците изследователи, за които разстоянието във времето все повече се увеличава, а архивните документи не могат да пресъздадат цялостно атмосферата, в която се прави история с нейните явни и тайни механизми. Наличието на различни гледни точки е необходимата предпоставка да се доближим всички ние, повече или по-малко обременени с минало, до непостижимата мечта на всеки историк по призвание - до самата Истина. Всяко съчинение ражда критиците си. В случая най-важният критик са широката публика, младите хора, които и занапред ще узнават своята предистория и ще бъдат в състояние, натрупвайки познания за нея, да изградят собствения си възглед за младостта на бащите и дедите.