Маминото детенце

В повестта „Маминото детенце" Каравелов създава един преобърнат свят, пародиен модел на българското патриархално общество. Авторът избира едно чорбаджийско семейство, за да развие идеята си, че чорбаджийството като съсловие не може да отгледа и да възпита достойно за уважение поколение. Затова всичко в дома на чорбаджи Нено категорично се разминава с установеното, с традицията. Самият баща е с неизвестен произход. Корените на родословието му се крият в миналото, което Каравелов не смята за нужно да осветли. Нено е от типа хора „ни риба, ни рак", без особени достойнства, затова писателят отбелязва с нескрита ирония колко чудно е, че изобщо е натрупал богатство. В сюжетното действие чорбаджията навлиза като готов завършен образ. Всичко по-значително в неговия живот вече се е случило - забогатял, казанлъшки първенец, женен, с дете, със съзнанието, че е постигнал целта на живота си. Оттук нататък основната тенденция ще бъде „тишината и спокойствието" и този лайтмотив ще пронизва цялата творба. Нено, без особен протест, се отдръпва от функциите си на господар, на значеща фигура в семейството и прехвърля отговорностите си на Неновица…