Латинка 15. Оризарски срещу Луканов. Документален разказ

През лятото на 1982 г. бях насилствено изваден от жилището си на ул. „Латинка" 15, трети етаж - София. Бях го построил на правно основание с личен труд и средства и бях живял в него над десет години. С помощта на силови и административни служби жилището ми беше дадено на Андрей Луканов. Корумпирането чрез властово влияние беше за мен безспорен факт! Поведох борба с всички позволени средства и накрая недобросъвестният натрапник беше разобличен. „Латинка” 15 се превърна в горчив урок за самозабравилия се властник, който намери и смъртта си там. Няма хора без дефекти, но когато в човека изчезне човешкото, остава само голият дефект. Един вътрешен глас ми подсказваше мотото на тази книга „Един дързък и търпелив човек живя и се бори при всички извращения на социализма, устоя и го надживя, а това е равностойно на победа”. Много дълго продължи всичко това. Устоях на изкушението да се величая и реших просто да разкажа за събитията около апартамента на софийската улица „Латинка" 15, от момента, в който се намеси видният политик на България и една от първите личности на Българската комунистическа партия (преименувала се на социалистическа) - Андрей Карлов Луканов. „Оризарски срещу Луканов". Първоначално това беше заглавие, а после се превърна във вестникарска рубрика, в която - къде накратко, къде подробно - се представяше нашата взаимна борба. Д-р инж. Иван Оризарски е роден 1933 година в село Люта (сега Владимирово, Монтанско). Следва във факултетите по химия и металургия във Висшия Химико-технологически институт - София. Изследователската му дейност е в областта на хетерогенно-каталитичните процеси. Резултатите от изследователската му дейност са защитени с 43 авторски свидетелства и патенти. Едноличен автор е в преобладаващата част от научната продукция. Член е на Съюза на учените в България и член-учредител на Националната лозаро-винарска камара. Експерт е в Технико-икономически съвети в областите на нефтохимията, нефтопреработването и органичния синтез. Участва активно в обществено-политическия живот. Публицистичната му дейност се изразява в над 40 статии по стопански и политически проблеми. Създал е и е председател на неправителствена организация с идеална цел - Сдружение за интелектуално съдействие на обществените реформи, което работи в областта на защита на технологичната интелектуална собственост. Не създава конфликти, но не ги и избягва, и, както се вижда и усеща - отвръща на ударите с удари.