Клонингите си отиват

С този роман моята сага за клонингите приключва. Когато през 1971 година написах първия “КЛОНИНГИ", смятах, че той ще единствен. Но създаването на клонингите от мечта на човечеството се превърна в доказана заплаха (за мен винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване. ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ, моето верую. Много години преди шумната реклама на Клонейд, че са създали първото клонирано бебе, написах втория роман “Клонингите се завръщат”. И в него като че ли бях описала точно тази клиника с жаждата за слава и пари. И власт. Само че след шумната реклама последва убийствено мълчание. Защо? Защото заплахата от израждане е истина. Всеки е неповторим. Дори учените се убедиха, че бъдеще има единствено в репродуктивното клониране и особено в стволовите клетки, така щедро захвърляни с пъпната връв при раждането. И ето, че се роди и последният роман от сагата "Клонингите си отиват". А темата за клонингите ме преследваше години наред, за да започвам отново и отново да пиша за тях. Весела Люцканова