Кой век сме сега?

Какво всъщност представлява „новата хронология" на Фоменко? Описание на основните й идеи читателите ще намерят в книгата. Казано с две думи, „новата хронология" твърди, че всички събития от историята на човечеството, която заема в описанията на традиционните учени няколко хилядолетия, са станали в значително по-кратък интервал от време: приблизително през последните 1000 години. В този интервал са били и „изходът" на евреите от Египет, и построяването на Хеопсовата пирамида, и Троянската война, и цар Симеон, и Александър Велики... Как обаче е възможно такова нещо? Един от механизмите, които са довели до създаването на днешната „удължена" и „разтеглена във времето" историческа картина, би могъл да се илюстрира със следния пример: Да си представим за момент, че вземем три монографии, описващи Балканската война: една българска, една сръбска и една гръцка, и че в тях са изтрити датите. Както читателите биха могли да си представят, разликите между представяните от тях версии на войната ще бъдат значителни. Например в българската версия Одрин е превзет от българската армия, докато сръбската ще отбележи, че сърбите са пленили главнокомандващия турската армия и естествено те са превзели града. В гръцката версия обсадата на Одрин ще е представена като периферно събитие, а основните победи във войната ще е удържала гръцката армия. Може би трябва още веднъж да повторим: разликите в описанието на Балканската война във версиите на българската, сръбската и гръцката научни школи са наистина големи; „средният интелигент" трудно би могъл да допусне мащабите им. И ако си представим, че след 100 години някои неутрален американски учен прочете три такива монографии, то в него спонтанно ще възникне твърдо убеждение, че в тях са описани три различни войни. И понеже в монографиите - както предположихме в идеализираната конструкция на нашия пример - датите са премахнати, то той ще се опита да ги разположи във времето една след друга: например първо гръцката версия, после българската и накрая сръбската. Така една война може „да се утрои" - разбира се, само на теория, - за да възникнат „три войни"… Сведения за авторите Носовски, Глеб Владимирович, е роден през 1958 г. Кандидат на физико-математическите науки в Московския държавен университет от 1988 г., специалист в областта на теорията на вероятностите, математическата статистика, теорията на случайните процеси, теорията на оптимизацията, стохастичните диференциални уравнения, компютърното моделиране на стохастичните процеси. Работил е в Института за космически изследвания в Москва, в Московския машинно-инструментален институт, а също така и в Япония в рамките на научното сътрудничество между МДУ и университета „Айзу" в областта на компютърната геометрия. Понастоящем работи като старши научен сътрудник в Механо-математическия факултет към МДУ. Фоменко, Анатолий Тимофеевич, роден през 1945 г., академик на Руската академия на науките (РАН), действителен член на РАЕН (Руската академия на естествените науки), действителен член на МАНВУ (Международната академия на науките на висшите училища), доктор на физико-математическите науки, професор, завеждащ катедра в Механо-математически факултет на Московския държавен университет. Решил е известния проблем на Плато в теорията на спектралните минимални повърхности, създал е теорията на инвариантите и тънката класификация на интегруемите хамилтонови динамични системи. Лауреат на Държавната премия на Руската федерация за 1996 г. в областта на математиката за цикъла си трудове по теорията на инвариантните многообразия и хамилтоновите динамични системи. Автор на 180 научни публикации, 26 математически монографии и учебници, специалист в областта на геометрията и топологията, вариационното смятане, теорията на минималните повърхнини, симплектичната топология, хамилтоновата геометрия и механика, компютърната геометрия. Автор на няколко книги по разработване и прилагане на нови емпирико-статистически методи за анализ на исторически летописи, хронологията на древността и средновековието.