Човекът пред смъртта. II. Подивялата смърт

Човекът пред смъртта се появява за първи път през 1977 г. и веднага печели огромното внимание на критици, философи, психолози, социолози и на милиони читатели по цял свят. Резултат от петнайсетгодишен труд, тази творба ни представя историята на западната цивилизация, видяна през призмата на променящото се отношение на хората към смъртта. От опитомената смърт през Средновековието, към своята смърт на ренесансовата личност, до твоята смърт на влюбените в другия романтици и накрая — към смъртта наопаки на затворения в зловещото болнично пространство съвременник. Заключенията на автора и вълнуващите му есеистични размисли се основават на богат документален материал, побрал отношението към живота и към отвъдното на десетки поколения хора. Големият френски историк и мислител Филип Ариес (1914—1984) всепризнат специалист по история на „манталитетите". Наричат го „неделен историк", защото е творил само в неделните дни, но създаденото от него е в съкровищницата на интелектуалната мисъл на XX век. Освен Човекът пред смъртта, особено значими са трудовете му Детето и семейния живот при Стария режим (1973), Есета за историята на смъртта на Запад от Средновековието до наши дни (1975), Времето на историята (1986), Всекидневието днес (1997). Заедно с Жорж Дюби редактира и подготвя знаменитата петтомна История на частния живот (1985-1987).