Сбогуване с времето. Избрани стихотворения
Анотация
ПОДПИС. ТОЧКА
Има ли значение една точка? Един подпис? Подписът е собственоръчно съгласие. Точката е завършек. И в двата случая по обичайния ред на нещата след писане, текст, изречение, дума, буква. Ако пък точката е след подписа? Ето:
Ясно, категорично и други точки и черта над буквите, стриктни линии, изящни извивки, артистично ясен почерк, такъв е бил и неговият калиграф — този самотник-бунтар в унгарската литература. Мислител-еретик, вулканичен мъдрец, многожанров владетел на знания и форми на словесното изразяване.
“Роден съм в 1888 година. След много перипетии станах учител и писател. Понастоящем съм университетски преподавател. Много съм работил, преживял съм няколко крайно критични кризи, сега съм вече уморен. Толкова ми е биографията."
Взискателен към себе си, към другите, към всичко, написано от него, към език, стил — тъй обобощаваше веднъж авторът същинското за себе си. Сега сбит, друг път ерудирано многословен — той създаде богато творчество. Стиховете си, от които честити читателю. ви предлагаме четиридесет в блестящ превод от Георги Крумов, той все преправяше, пресяваше. Тези пресътворени от стотината, оставени с примирение от Милан Фющ като... предопределени да пребъдат.
Които и лирически творби да прочетем, да присвоим — независимо от това дали са написани в младите или по-старите години. — от всяка една блика „красиво благородство". Преживяна преходна взаимност между сгъстени спомени от „тромави столетия" и бурни мигове и жажда за споделено познание.
Хокаха го, нападаха го, пренебрегваха го, пишел дълги редове, трудно смилаеми, наситени откъм митологии и емоции стихове.
„Като падаща звезда сред другите, кръжейки: такъв бе моят път" и „Във мен се вторачват само четири стени разжарени, гневът скарлатен ти Господ..." Триеточие или много...
Автор на самобитна естетика „Видения и вълнения в изкуството", на драми, на прочутия роман „История на жена ми", носител на награда „Кошут". предложен за Нобелова награда (1965), починал през 1967 година. Пожелавам ви първата ви среща (първата книга на български) с мислите на самобитния Милан Фющ, потомък на пророци", да ви обогатява.