Литература и национална съдба. Фрагменти и етюди

От Възраждането насам българската литература е съдбовно свързана с национално ни развитие. Всички родни социални сътресения, катаклизми, взривове, подеми или покруси . отекват с трагична сила не само творчеството, но и в личния живот на най-значимите наши творци. Никак не е случаен фактът, че от Възраждането до освобождението на България от турско иго най-събудените български духове и умове са едновременно писатели, националреволюционери, свещенослужители, учители, книжари, изобщо будители на своя народ, нравствен критерий и съвест на своето време. Те винаги поставят служенето на Отечеството над индивидуалните писателски амбиции и страсти. Тази книга съдържа фрагменти и етюди, писани в продължение на 25 години. Обръщайки се назад, с удивление забелязвам, че критическото ми съзнание е било постоянно и неизменно привличано от една фундаментална тема - литература и национална съдба. Без да съм търсил пряка зависимост и връзка между конкретната литературна творба или цялостното творчество на даден автор с драматичното историческо разгръщане на българската национална съдба, винаги ме е поразявало огледалното двустранно взаимопроникване и своеобразна дифузия на процесите. Измъчвали са ме и продължават да ме вълнуват въпросите: Защо е тъй трагична българската национална съдба? Непредотвратимо и непроменимо ли е нейното развитие през вековете? Могли ли са големите български писатели и хора на духа да повлияят на драматичните процеси, свързани с историческото ни развитие? Фатална ли е историческата детерминираност на националната ни съдба, подчинява ли се тя на някаква логика, или има и нещо ирационално, нещо мистично в нея?