Да бъде ден!

Поетът създава и оди на радостта, и симфонии на безнадеждността. Но каквато и да е предложената от него музика, тя винаги е насочена към човека, към неговата действителност. Там - в действителността и в името на човешкото й преобразяване - се отхвърля позорният Маскарад. Там позналите революционния Празник са естетизирани и митологизирани, а героите Жертви, неоткрили Празника, са обект на братското съчувствие. Фарсово-комически или героико-трагически, реалистично "микроскопен" или романтично „телескопен", поетическият поглед на Смирненски към времето му прозира и в други времена, където властват различни, но и близки до неговите виждания… ДА БЪДЕ ДЕН! Нощта е черна и зловеща, нощта е ледна като смърт. В разкъсаната земна гръд струи се бавно кръв гореща. В димящите развалини безокий демон на войната развял е хищно знамената и меч въз меч безспир звъни. Сред мрака непрогледно гъст стърчи зловонен силует на някакъв грамаден кръст и хилядни тълпи отвред вървят, подгонени натам от яростта на златний бог. И мрака става по-дълбок, тълпите нижат се едвам. За въздух жадни са гърдите, очите молят светлина, един копнеж, мечта една гори и се топи в душите, и през сълзи и кървав гнет, през ужаса на мрак студен разбунен вик гърми навред: „Да бъде ден! Да бъде ден!"