Речник на езика на Васил Левски

Авторката на труда „Речник на езика на Васил Левски" Маргарита Симеонова вече е позната на научната общественост чрез публикувания през 2002 г. труд „Езикът на Васил Левски", посрещнат с редица положителни отзиви и получил най-високата награда на Съюза на учените в България в Конкурса за високи научни постижения (2003). Новият й труд всъщност представлява продължение на предишната й монография. Строго взето, това е естествено допълнение към граматическото описание на езика на Апостола, чрез което добиваме пълна представа за езика на български идиолект от 70-те години на XIX в. — идиолекта на една героическа личност. Като вниква в лексиката, която е била присъща на Васил Левски, чрез прецизно описание авторката ни сближава плътно с неговата жива, неподправена реч. М. Симеонова се е постарала да представи във възможната пълнота цялото словно богатство на Апостола, с точност до всяка употребена от него дума — около 3500 лексикални единици, респ. статии. Основната цел на Речника е да отрази индивидуалните особености в лексиката на Васил Левски, както и да даде базово изследване на едно микрополе в системата на националния български език, което да послужи като градиво за проучванията на езиковата практика на българското общество през третата четвърт на XIX в. В Речника е включено цялото документално наследство на Левски: неговият архив, който се съхранява в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий", няколко десетки писма до отделни лица: Г С. Раковски, Любен Каравелов, Найден Геров, Христо Иванов Големия, Панайот Хитов и др., писмата до окръжните и местните комитети, джобното тефтерче на Левски, недовършената му автобиография и др. — общо 150 оригинални текстове и преписи : т текстове на Апостола. Списъкът на документите е направен по документалното издание на Възвъзова-Каратеодорова, Нонева, Тялева и Н. Генчев от 1973 г…