Хронология на самотата

ВМЕСТО АВТОБИОГРАФИЯ Веднъж, по време на работа, унесено и определено фалшиво си пеех нещо. Един от присъстващите, не издържайки, възкликна: - Абе, Жоро, като малък пеене учил ли си?... ...Когато за пръв път занесох стихове за печат, редакторът учтиво ме попита: - Поезия учили ли сте?... ...Не. Не съм учил. Нито пеене, нито поезия. Учех се да се справям на принципа: "И сам воинът е САМ." И по-късно другия: "Проверено, милост няма!" И настоящата книга, почти дневник, по мнението на специалистите, представлява конгломерат от дълги и къси разкази, в свободен текст или мерена реч. И много рядко прокрадващи се зачатъци на поезия. Аз ще добавя скромно: - Нещо по-различно от всекидневието - с ясното съзнание за несръчността, лъхаща от написаното. Вие, сродните души, убеден съм, ще ми я простите. Останалите просто няма да я прочетат.