По следите на скритата истина. Поезия Част 1

Ако хладните ни сърца не могат да понесат отвъдната нежност на светлината, да я оставим да ни докосва, да ни гали, докато осъзнаем, че сме немислими без нея. Мисля, че голямата задача на днешното човечество е да започне да се пресъздава в истинската си същност, защото вярвам в духа на човека и в предопределеността на земно-космическото ни бъдеще. Колкото и парадоксално да звучи днес, идва времето, когато изкуствата и специално поезията ще бъдат онзи първи импулс за изход от хаоса и съвременния материализъм на глобализиращата се здрачна модерност, ще бъдат импулс за осъзнаване на духовния ни център и на божествения космичен принцип на живота. Защото за разлика от идеологиите, теориите и философията, поезията е сюблимно откровение на онова духовно търсене и душевно изживяване, които пресъздават човека в неговата неповторимост и стават ориентир към трансцедентното осъзнаване на Азът и битието с насоченост от временното към Вечното. Затова поезията е била винаги важен фактор за духовен и морален прогрес.