Моята София. Поетична антология

В ПОЛИТЕ НА ВИТОША... Понякога си мисля, че се държим така, сякаш сме получили София в наследство, което можем да си позволим да разхитим. Вместо да се отнасяме към нея като към ценност. Много хора биха ми възразили, че градът ни не е чак такава ценност - с кривите си тесни улици, олющени фасади, с липсата на блясък. Не само в Европа, а дори в границите на България има градове по-чисти, по-зелени, с повече елегантност и оригинална архитектура. Знам обаче, че дълбоко в себе си всеки софиянец таи любов към цялата неповторимост, красивите кътчета, изчезващите паркове и дори недомислиците на столицата ни. Да, София не е толкова богата на забележителности и музеи, колкото други европейски градове. Да, за да минеш по задължителните маршрути на Париж, ти трябва поне седмица, докато София туристическите групи я обикалят за един ден. Но тук, в полите на Витоша, улиците и кварталите са също така богати на спомени и красиви призраци от общото ни минало, както и в най-прочутите градове. Затова носталгията по булеварда с кестените ще преследва истинския софиянец и на Шан-з-Елизе. Аз не само не съм поет, но и не знам никакви стихове наизуст. Пък и кой би повярвал на един разнежил се банкер. Но и мен, както - предполагам - и вас, сладостно ме стяга сърцето, като чуя: „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна..." Най-прекрасните ни поети са писали стихове за София. Най-обичаните ни творци са обяснявали по един прекрасен и разбираем за всекиго начин необяснимата си любов към нашия град. Идеята на този сборник, какъвто - по всичко изглежда - досега никога не е правен, е да съберем най-красивите откровения за София в едно томче. Без претенции за изчерпателност то просто ще ни припомня защо обичаме града си; ще ни среща с добрите му призраци и орисници; ще ни разкрива красотата му. Приятни часове със стиховете за София! И ми простете, задето си позволих да прибавя собствените си грапави думи между кориците, които обгръщат стотина страници с шедьоври. Ваш Стоян Александров