Прикованият Прометей

ПРОМЕТЕЙ (грц. „прозорливият") - титан, син на титана Япет и на океанидата Климена (или на Азия, или на Темида), брат на Атлант, Менойтий и Епиметей, баща на Девкалион. В борбата между нечестивия род на титаните и боговете поддържал Зевс, но когато Зевс поискал да унищожи хората, се възбунтувал. Първото му стълкновение с божеството било за жертвоприношенията. След като хората трябвало да колят и да принасят животни, възниквал въпросът: каква част от закланото животно да изяждат хората? Прометей трябвало да разреши спора. Той заклал един вол, насякъл го на парчета и го разделил на две купчини. На едното място отделил костите, като ги покрил с малко мазнина и обвил с кожата, а месото, по-ценната част, скрил в търбуха и предложил на Зевс да избира. Зевс, разбира се, разбрал измамата, но все пак взел за олимпийците по-малоценната част (оттогава при жертвоприношения хората запазвали за себе си най-ценното месо от животното). Но отмъщението не закъсняло. Зевс наредил на Хефест да извае от влажна глина съблазънта - жената Пандора, и я изпратил при Прометеевия брат Епиметей с урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болести. Прометей пък откраднал огъня от Олимп или от ковачницата на Хефест, или от колелото на слънчевата колесница. Кражбата причинила гнева на Зевс, който кроял други планове за смъртните: според Есхил - да ги унищожи напълно. И поръчал на Хефест да прикове Прометей на скала в Кавказ на края на земята до безлюдната скитска пустиня. Хефест, макар и против волята си, забил железен кол в гърдите му, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло във вериги. В тази работа му помагали Зевсовите слуги Кратос и Биа („Власт" и „Сила"). Човеколюбивият Прометей увиснал на скалата - денем орел му кълвял непрекъснато черния дроб, който всяка нощ отново се възстановявал. Негов освободител бил героят Херакъл, който минавал край Кавказ, за да търси градината на хесперидите, откъдето искал да откъсне златните ябълки.