Безработицата при рисковите групи в България

Изследването се позовава на оценки на МОТ и Програмата на ООН за развитие относно бедността в условията на преход в България, в които като особеност на безработицата у нас е посочено, че относително стабилният процент на безработните е съпроводен от нарастващ дял на рисковите групи от лица в неравностойно положение на пазара на труда, често засегнати от хронична безработица. Актуалността на темата е обусловена от тежките икономически и социални проблеми, пред които бе изправено нашето общество в условията на преход. Високото равнище на безработицата завари неподготвени както обществото, на което липсваше какъвто и да е опит за справяне с подобни ситуации, така и отделните индивиди, свикнали с гарантираното право на труд и с държавното регулиране на движението на работната сила. В най-голяма степен това се отнася до хората, числящи се към рисковите групи от населението, които по принцип са в невъзможност да се справят сами с материалните и житейските си проблеми и разчитат на съответната социална защита от държавата, наред с полаганите от тях индивидуални усилия. Въз основа на определени критерии от социално-икономическо и демографско естество са определени обхватът и категориите лица, които спадат към рисковите групи — лицата от многодетни и еднородителски семейства, самотни майки (осиновителки), лица с тежки физически и сензорни увреждания, както и тези с трайни заболявания, млади хора без или с минимални доходи, голяма част от жените и принадлежащите към етническите групи и др. Разработени са специфичните характеристики на безработицата при рисковите групи и на решаването на трудовите проблеми на безработните в риск с приоритет на демографските аспекти на тази проблематика. Представено е ЕСИ „Безработицата и рисковите групи" с неговата главна цел — да се идентифицират основните групи безработни в риск на пазара на труда, да се разкрият особеностите на тяхната безработица и да се изследват социалните последици при най-засегнатите от икономическата криза и обедняването лица. Проучени и представени са основните причини за оставане без работа и пречките за намиране на ново трудоустройство на лицата от рисковите групи; тяхното отношение към квалификацията и преквалификацията като възможност за устройване на работа; предпочитанията им за труд според сферите за дейност, съдържанието и характера на труда; нагласите за започване на самостоятелна предприемаческа дейност; състоянието на мобилността и нейната роля в търсене на изход от безработицата; отражението на загубата на работното място върху брачните и репродуктивни нагласи, върху равнището на семейните отношения, самочувствието и душевното състояние на отделния индивид.