Dэ_Конструкция на канона. Руска неофициална лирика

Д-р Магдалена Костова-Панайотова е завършила българска филология и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски" през 1991 г. През 1996 защитава докторат върху емигрантска руска литература: „Художественият свят на Георгий Иванов. Поезия и проза". Тя е хоноруван преподавател към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" и СУ „Св. Климент Охридски". Автор е на 12 книги с преводи и на З книги с литературна критика. Носител на наградата на Националното радио за дебютната стихосбирка „Тропизми" през 1997 и на награда за литературна критика за книгата „Животът, който ми се присъни" от конкурса „Южна пролет", 2000 г. Книгата представя на българския читател творци и явления, дълго време отхвърляни от официалния канон на руската литература. В центъра на вниманието е поезията, която принципно не успява да се вгради в тоталитарния естетически модел, не само по политически, но най-вече по естетически причини. Създавана в нелегални условия или в изгнание, в тази лирика водещи принципи стават чувството на вътрешна свобода и широта на духа, отказът от догмите и идеологемите на официозното изкуство. Разгледани са проблеми на поетиката на четирима автори на руската емигрантска поезия - Марина Цветаева, Владислав Ходасевич, Георгий Иванов и на Йосиф Бродски, нобелов лауреат, творец, чиято лирика се превърна в една от емблемите на свободата. Авторката се обръща и към неофициалната поезия, която се създава в съветска Русия в рамките на т. нар. „алтернативна" култура, известна още като „ъндърграунд", „контракултура", „подземна поезия" и чиито ръкописи са свидетелство за творческия руски дух, за способността му да оцелява в невероятни условия. В края на книгата читателят ще се срещне с нови преводи на д-р Магдалена Костова-Панайотова, защото много от поетите на ъндърграунда, чието творчество е предмет на анализ в предложения труд, не са познати в България или са слабо известни.