Българската монархия през средните векове

От пръв поглед заглавието на книгата веднага предизвиква въпрос: Защо „монархия"?... В литературата има твърде много заглавия по темата, които я означават чрез други безлични термини - власт, владетел, или чрез титулатурата - хан, цар. Всички те обаче отразяват веднъж неопределен, а друг път съвсем конкретен статус, докато монарх като че ли събира, макар и донякъде на теория, всички означения на едноличната власт. Възрожденските митове на българите родиха един изключителен исторически феномен - монарсите на средновековната ни държава бяха превърнати в национални герои, възстановената историческа памет трескаво търсеше и още търси в миналото събития и личности, чрез които да идентифицира своето право на бъдеще. От онова време е останал синдромът всичко да се приписва на личната воля с нейните произволни решения, та съдбата на общността остава едва ли не изцяло в ръцете на суверена. Всъщност структурата, наречена монархия, функционира според историческите обстоятелства и предизвикателствата на културната среда; чак тогава идва личността на суверена. В очите на поданиците обаче тяхното битие изглежда обладано напълно от волята на този суверен. Тази именно структура е предмет на краткото изследване, предлагано от настоящата книга, с желанието за едно по-добро разбиране на българското минало. Книгата има претенции да отразява истината или поне онази нейна част, която може да се долови след толкова години. Станислав Станилов е роден в Габрово през 1943 г., завършил средното си образование в Априловската гимназия (1961) и висше по история във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий" (1968). Старши научен сътрудник и ръководител на Секцията за средновековна археология в Археологическия институт с музей при БАН, доктор на историческите науки с тезата „Художественият метал на езическа България VII-IХ в." (2001), която е под печат в издателство „Класика и Стил".