Народна вяра. Избрани произведения в 5 тома. Том I, част 1

Димитър Маринов 1846-1940 Димитър Маринов е един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Учител, журналист, един от „строителите на съвременна България" като народен представител в Учредителното събрание от 1879 г., приело Търновската конституция, и във Великото народно събрание, етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. След дългогодишна и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си „Жива старина" (1891-1914), който и до днес си остава най-доброто и всестранно проучване на българската народна култура - обреди, обичаи, песни, жилище, покъщнина, храна, облекло, накити, медицина, обичайно право. Посредством тази неподправена „памет за българското" съвременният българин може да усети истинските си корени и национална идентичност, да се отърси от заблудите и користните внушения, да почерпи вяра и сили от моралните добродетели на предците си. Първата част на том I е посветена на народните представи, възгледи и вярвания за видимия (небе, слънце, месец, звезди, растения, животни, дом и покъщнина) и невидимия (добрите и лошите невидими същества, които управляват съдбата на човека и се намесват във всяка стъпка на всекидневния му живот, душата, задгробния живот и пр.) свят. Илюстрирани много сполучливо със записи на приказки, песни, пословици и предания, те разкриват същностни черти от душевния мир на българите. „За да вникнеш в душата на народа, трябва горещо да го обичаш и дълбоко да се интересуваш за всичко, което му е близко. Маринов принадлежи именно към тия етнографи, които обичат народа и затова народът охотно им се открива. [...] трудовете му ще се ценят и тогава, когато моите научни изследвания ще гният по прашните лавици на библиотеките (ако въобще им се направи тая чест) - Иван Д. Шишманов (1911)