Букурещки съвременници на Петър Берон

В предложения нов труд Пирин Бояджиев запознава читателя с поредица крайно интересни факти и подробности, останали досега настрана от вниманието на българската историопис. Той започва с преглед на първите български културни инициативи в Брашов (1822—1825). Тук той се спира върху дейността на Първото българско филологическо дружество и Брашов (1822—1824) и на Българската епитропия там (1824—1825), като разглежда подробно книгите и проектите на Васил Ненович. Извън биографичните подробности, за Ненович се добавят нови сведения за учителската му дейност и за направеното от него като депутат на българската емиграция във Влахия. Така Ненович подготвя много от условията и възможностите за дейността на д-р Берон. Последователно Пирин Бояджиев ни запознава с живота и дейността на други изтъкнати навремето български културни дейци, останали недостатъчно проучени или въобще непривлекли вниманието на съвременния изследовател. Читателят може да намери интересни, нови подробности за Анастас Стоянович Кипиловски, за значението му, за началния период на българската поезия, за неговата фолклоритична, филологическа, педагогическа и общонаучна дейност и за връзките, които той има с д-р Петър Берон. Нататък Бояджиев ни запознава с нови или слабо познати подробности от живота и делото на: Георги Хаджитомов Пешаков, с Васил Станкович (първия преводач на английска литература), с разностранната дейност на Михаил Кифалов, „ускорил значително развитието на нашата възрожденска култура".