Второто сътворение

…Трябва сериозно да се направи разграничение между мними и същински опасности. Например често се преувеличават рисковете от генно-променени хранителни продукти, докато още изобщо не се осъзнава потенциалната опасност, произлизаща от така наречените дизайнерски белтъчини. По сходен начин стоят нещата и в дискусията по етиката. Днес при терапевтичното клониране се спори дали могат да се използват за научни изследвания бластоцисти от около петдесет ембрионални стволови клетки, респективно, дали това вече уронва човешкото достойнство. Каквото и мнение да застъпвате, наистина сериозните проблеми са други - чудовищни създания от кабинета на д-р Франкенщайн, при това копирани, генно-технически оптимизирани или дигитално изградени с помощта на имплантирани чипове хора - киборги, хомункулуси или свръхчовеци - вероятно с претенции за господство. За да няма недоразумения, нека кажа, че не съм автор на научно-фантастична литература. Застрашителните опасности, за които предупреждавам, са за съжаление съвсем реални. Вече провежданите изследвания и предварителни разработки не позволяват никакво друго заключение. Как може все още да се предотврати най-страшното? Опасявам се, че никак. А това е третият мотив да напиша книгата, просто страхът от бъдещето. Защото чисто теоретически проблемът лесно може да бъде овладян. Обединените нации трябва само да съставят каталог на онова, което е позволено и което е забранено, и да се наказват строго всички нарушения. Че подобен сценарий обаче е само чисто пожелание, показват не на последно място многото напразни резолюции за спазване на човешките права, забраните за разпространение на оръжия за масово унищожение или желаните споразумения за защита на климата. Политическата карта на Земята съдържа близо 200 суверенни държави и немалко от тях правят само онова, което искат. Така за съвременните франкенщайновци няма да е трудно да намерят подходящо място за начинанията си. Бъдещето на генната техника се определя в решаваща степен и от политическите структури на нашата планета. Еволюцията на живота на Земята е създала прекалено разумна раса, която днес е в състояние сама да се превърне в Творец, но която все още показва значителен дефицит в етично-моралното си развитие. Предвид на квинтесенцията „Второто сътворение" не може да е леко, развлекателно и ободрително четиво. По-скоро книгата трябва да ни подтикне към размисъл. Нещо повече - тя трябва да ни пробуди.