Лексико-семантични групи, характеризиращи психическите и физическите свойства на човека

В предлаганата книга д-р Йовка Дапчева е насочила изследователския си интерес към актуалната проблематика за системността в лексиката, която от 2—3 десетилетия активно привлича вниманието на чуждестранни и български езиковеди. Този интерес е обусловен от факта, че лексиката, както е известно, се състои от извънредно голям брой единици с многостранни връзки помежду си, поради което тяхната системност е трудно обозрима, или дори се поставя под съмнение, за разлика например от системността във фонетиката и морфологията. Сложността на проблема за системния характер на лексиката изключва проучването в целия й обем и мотивира изследването на определени нейни части — лексико-семантични групи, семантични полета, тематични групи и др. Такъв подход е избрала и Й. Дапчева, която е ограничила своето изследване в рамките на лексико-семантичните групи, характеризиращи физическите и психическите свойства на човека (с някои ограничения). Изборът на посочените групи е безспорно сполучлив, тъй като езикът е антропоцентричен във висока степен. Поставяйки себе си в центъра на света, човекът се самовъзприема не само като отправна точка на времето и пространството, но и като обект за физическа, психологическа и естетическа оценка, намерила израз в т.нар. думи-характеристики. Основната задача, която си поставя авторката на книгата, е установяването на сходство в лексикалното значение на думи за характеристика на човека, отнасящи се към две лексико-граматични категории — прилагателни и суфиксни съществителни. Съпоставката, извършена главно на лексикални единици с един и същ корен (т.нар. еднокоренни или еднаквокоренни думи) от типа добър (човек) — добряк, хитър (човек) — хитрец, красив (човек) — красавец, бъбрив (човек) — бъбривец и под., има за цел да разкрие зависимостта на лексикалното значение от категориалното. Избраният за изследване проблем е оригинален и същевременно теоретично по-сложен от традиционните проучвания на тъждественост или противоположност на лексикалните единици в една лексико-семантична група от една категория на речта.