Прагматизъм. Принос към историята на съвременната философия

Изследване за философското учение на прагматизма и неговите прояви в работата на Чарлс Пърс, Уилям Джеймс, Фердинанд Шилер, Джон Дюи и др. Авторът проф. Иван Саръилиев, дипломирал се в Соарбоната при Анри Бергсон, е единственият българин, свързан с ценностите на английската философска традиция и поставящ въпроса за толерантно преосмисляне на отношенията между науката и религията. Второто издание на “Прагматизъм” възпроизвежда първото издание от 1938 година. Изданието съдържа богата библиография на съчиненията на известните прагматисти. Ний искаме да знаем, за да знаем, не заради нещо друго, не заради ползата, която очакваме от знанието. Нашият дух копнее за знание. Науката иде да задоволи този копнеж, науката и философията... Високообразованите хора са религиозни. Религиозни са и неуките. Атеисти са полуобразованите. В повечето случаи е така. Но има и изключения... Аз не съм затворена монада, а подобен на комета с ясно осветено ядро и опашка, губеща се в безкрайността; чрез опашката корените на това, което съм аз се губят във всички посоки. Познание значи, което достига до самата реалност, но не може да обгърне реалността. Около това, което познавам, се простира една огромна област, която остава непозната и ще си остане завинаги непозната... Теорията на Айнщайн потвърди, че известните нам на всеки етап от развитието на науката закони не се явяват окончателни истини, те могат да менят своя характер с появяването на нови опитни факти. Такъв е бил винаги и моят възглед, както може да се види и от книгата ми „Прагматизъм". Ний имаме познания за света, но те не са окончателната истина. Истината в областта на науката се мени заедно с напредъка на науката. Истините си имат свой живот, по-дълъг и по-кратък. Човешкият ум е ограничен и не може да обхване действителността и да я познае каквато е. Познанието, което има за нещата, е относително. Да. Но не адекватно. Адекватно познаваме само себе си. Като свободен дух, който познава света донякъде, но не напълно. Тъй като самият свят се мени, безнадеждно е да се стремим да го познаем такъв, какъвто е. Нашето познание, за щастие, е достатъчно за нашите нужди.