Наследникът на Колизеума

„Лудата" стоеше права срещу него, прегърнала леген, като малко дете и го гледаше с обезумял поглед. Мартин обърна ножа, хвана го за острието и с всичка сила го запокити в прозореца на стаята (дори после не можеше да си отговори „защо?" - за да счупи стъклото?). Огромният нож изсвири буквално покрай ухото на „лудата" и с трясък се заби в черчевето... (уникален опит, единствен дубъл!) „Лудата" се напика... За първи и за последен път през живота си Мартин видя как изглежда права, пикаеща жена. „Значи можело и без да клякат..." Изведнъж, като че изтрезня - усети се като събудил се от кошмар... Огледа стаята (между другото я виждаше за първи път отвътре!), промърмори с леден глас: „Следващия път ще е в главата ти", и си излезе. Сърцето му биеше лудо, ръцете и коленете - притръпваха... Но после... Всички нормални реакции дойдоха „после"... „Лудата" наскоро беше почнала работа като чистачка в Държавния съвет (и получи жилище след три месеца!). Беше пореден скандал - маминка му си беше запушила ушите с памуци, баба му кълнеше, а майка му крещеше истерично. „Лудата" също крещеше, а Мартин учеше за матура по математика. Изведнъж, изневиделица му стана равно, равно, равно и напълно бездушно. Той стана, отиде до кухнята -имаше чувството, че пулсът му се е забавил като на космонавт - взе големия, остър и островърх нож, с който баща му режеше на тънко пастърма, излезе спокойно и безмълвно, мина покрай майка си, която издаде къс гърлен вик, покрай баба си, която го изгледа уплашено, млъкна и се скри в стаята си, и тръгна…