Владимир Трендафилов. Една действителност от думи

ТОЙ БЕШЕ РОДЕН, ЗА ДА ГОВОРИ. ДА ГОВОРИ УМНО, ТОЧНО И КРАСИВО. НАВСЯКЪДЕ — НА СЦЕНАТА, В АУДИТОРИИТЕ НА ТЕАТРАЛНИЯ ИНСТИТУТ, СРЕД БОХЕМИТЕ В „СКЕРЦОТО" ИЛИ ПЪК НА УЛИЦАТА, ТОЙ ДЪРЖЕШЕ ДА СЕ УСЕЩА, ЧЕ ГОВОРИ АРТИСТ, ЧЕ ТОВА Е РЯДЪК ДАР И НЕ ОСЕНЯВА МНОЗИНА. И НИКОГА, И НИКЪДЕ, ДОРИ И В НАЙ-ДЕЖУРНИТЕ РАЗГОВОРИ — НИЩО ДЕЛНИЧНО И ОБИКНОВЕНО. ТОЙ НЕ ЗНАЕШЕ КАКВО Е АНТРАКТ, И КАТО ЧЕ ЛИ ВСЕКИ МИГ ОЧАКВАШЕ ДА ГО ПОВИКАТ НА НЕЧИЯ СЦЕНА.