Пътеводна рецепция на европейските литератури в България. Том 3. Класическа литература

Класическата литература присъства по-явно или по-скрито, в по-голяма или в по-малка степен, в литературата и културата на всеки европейски народ. Настоящият преглед няма претенцията да обхване в най-големи детайли и подробности процеса на приобщаване на българина към нея - това не позволява преди всичко скромният обем, който по начало бе определен за класическата литература в панорамата на цялостния преглед на превода. Основните щрихи, очертаващи портрет - може би не абсолютно точен, но сигурно не неверен - са: - четири исторически периода - от 1800 г. до Освобождението; - от Освобождението до Първата световна война; - между двете световни войни; - след Втората световна война; - и осем най-важни автора: - Омир, Езоп и тримата велики трагици Есхил, Софокъл и Еврипид за гръцката литература, - Вергилий, Хораций, Овидий - за римската литература. Към повечето статии е приложена подробна библиография. Заключителните размишления засягат и историята на обучението по класически езици у нас — т.е. подготовката на бъдещите преводачи - и правят опит за обобщение на тенденциите в пет общи за всички периоди характеристики. Два индекса - на преведени частично или изцяло антични автори и на преводачите - дават и допълнителна хронологическа информация. Новите и преиздадените преводи след 1995 г. са представени в отделен списък. И той ориентира в посоките на новите интереси и предпочитания. Една от тях е в посока значително и качествено попълване на преводното представяне на някои автори, преди всичко Аристотел. Другата е все по-настоятелното обръщане към литературата на Средновековието - латиноезично и византийско, чието популяризирането става чрез сборници, антологии и нови поредици като „Архив за средновековна философия и култура". Преводи от латински и старогръцки намират място не само в традиционните медии, напр. в „Литературен вестник" или новия „Прометей" (кн. 1, 99): в ход е създаването на Интернет страница за успоредно представяне на латински текстове и техните български преводи. И в моментите на приспособяване към новите условия класическата литература, словесността на гръцки и латински, не губи стойност. Защото тя разполага с вече доказано от хилядолетията предимство пред режими и икономики: надживява ги.