Лабиринтът на драмата. Трансформации на Аза в българската драматургия през XX век

Събраните в тази книга текстове са попътни, писани от 1997 до 2001 г. за участия в различни научни сесии, конференции, дискусии и сборници. Този факт неизбежно се е отразил върху жанровите им и стилови особености. Повечето текстове имат характер на научни студии и статии, други попадат в обсега на есето или етюда. Обединява ги общият фокус, разглеждането на драматургичния текст като лабиринт, в който литературният и театралният дискурс постоянно си оспорват надмощие. Пътешествието в този лабиринт е привлекателно и опасно: опасно - поради клопките на напластени прочити интерпретации, привлекателно - заради очертаващите се нови входове към смисловите полета на най-четените и популярни класически и модерни пиеси. Свързваща нишка в пътешествието се явява интересът към поетиката на драматургичния текст и неговата широка интертекстуална положеност в културното пространство. Проблемите за конструирането на Аза в драматургичния проект на модерността, за релацията Аз - Другите, за познанието и самопознанието на личността в кризисни за общността исторически моменти са водещи в интерпретаторския избор. Така, в своята събраност, предложените критически прочити са опит за изследване на драмата на идентичността, намерила своето интерпретиране в доста различни като история и проблематика пиеси от новата и съвременна литература, за изследване на нейните социални и културни диспозитиви. Пътуването в лабиринта на драматургическия текст е и опит за разбиране на собствения свят, за изследване на неговите граници в диалогичното напрежение - среща със световете на Другите, с традициите и опита, с паметта и забравата. Изданието е спечелило конкурс на Националния център за книгата.