Подхлъзването

… Изпи половината уиски и стана, прекарвайки пръсти през гъстата си черна коса. Насила погледна към леглото до отсрещната стена. Сноп слънчева светлина падаше върху мъртвата жена, която лежеше по гръб. Главата и раменете й висяха от далечната страна, скрита от погледа му. Така беше по-добре и той въздъхна с облекчение. Никога повече не искаше да види подутото, синьо-черно лице с изцъклени очи и набъбнал език, подаващ се от зейналата уста. С усилие отмести погледа си и отиде до мястото, където беше оставил тежкия гаечен ключ от комплекта на колата. Взе ключа и го постави на масата, за да му е подръка. Седна и запали нова цигара. Известно време остана така, втренчен в магнетофона, обмисляйки това, което щеше да каже. Но мисълта му постоянно отскачаше до другия край на стаята, виждаше ясно ужаса в очите на жената и как пръстите му потъваха в меката плът на шията й. - Е, хайде стига! - изрече той с груб и ядосан глас. - Избий си я от главата! Тя е мъртва. Мисли за себе си сега. Загазил си здравата и трябва да се измъкваш. Хайде, започвай! Чад се пресегна и включи магнетофона на запис. Двете ролки се завъртяха и той се наведе над микрофона. Започна да говори бързо. Думите се изливаха като поток от устата му, докато лентата бавно се придвижваше от едната ролка към другата. - Лично на вниманието на областния прокурор Джон Харингтън - каза той на микрофона. - Мистър Харингтън, това е самопризнание за убийство от мен, Чад Уинтърс, Литъл Идън, Калифорния…