Стратиграфски кодекс на България

Стратиграфията обобщава всички данни, свързани със съдържанието, характера и последователностите на геоложкия летопис и изграждането на геохроноложката скала за естествените етапи в историята на Земята. Това определя фундаменталното значение на стратиграфията за цялата геология. От този факт произтича необходимостта от прецизно определени и международно съгласувани принципи на стратиграфската класификация, терминология и процедури, регламентиращи въвеждането и употребата на различни видове стратиграфски поделения. В своята 208-годишна история стратиграфията е обогатена с изключително разнообразие на идеи, класификации и термини. Последните 30—40 години разшириха съдържанието на стратиграфията и допринесоха за рязкото повишаване на интереса към стратиграфските постижения. Няма област на геологията, в която да липсва стратиграфският резонанс. Това се обяснява с факта, че стратиграфската теория дава пространствено-времевия каркас, в който се развиват геоложките събития и процеси. Този каркас е и една развиваща се хроногеометрична панорама, в която се вместват геоложките структури и находищата на полезни изкопаеми от различен тип и порядък. Разширеното съдържание на стратиграфията, създадените различни класификационни схеми и особено множеството термини, наложиха необходимостта както от глобална унификация на основната стратиграфска класификация и терминология, така и от създаването и осъвременяването на правила и норми, регулиращи стратиграфската практика в отделните страни.